„Виждаш ли колко далеч стигна? Бъди горд със себе си! Ако не друго, то един ден ще погледнеш някого право в очите и ще можеш да му кажеш: „Аз преминах през това и така се превърнах в човека, който съм

“В по-голямата част от моя живот се опитвах да се свия. Опитвах се да стана по-малък. По-тих. Да чувствам по-малко. Да давам по-малко мнения. Да имам по-малко нужди.  Защото не исках да бъда в тежест. Не исках да притискам или

„Истинската любов прави страховете на пух и прах. Пуф! И те се разпръскват. Когато страховете продължават да живеят вътре в нас, тогава все още не обичаме истински. Мислим си, че това е любов, но се заблуждаваме. И не си признаваме,

„Винаги вярвай, че нещо прекрасно е на път да се случи. Никога не приемай днешния ден за даденост. Дори, когато си на върха или си паднал на земята. Усмихвай се, радвай се на малките неща и помни да прегръщаш тези,

„Дълбоко вътре в себе си знаем, че най-хубавите подаръци не са в каталозите и в магазините. Те не са в красиви и лъскави опаковки, не ги крием в килера, за да ги отворим сутринта на Коледа. Най-хубавите подаръци идват от

„Колкото повече шансове даваш на някого, толкова по-малко започва да те уважава той. Спира да се съобразява с важните неща за теб, защото вече е научил, че винаги ще има и друга възможност. Не се страхува да те изгуби, защото

“Идва един момент в живота ни, в който решаваме да си тръгнем от цялата драма и от хората, които я създават. Тогава избираме да се обградим с хора, които ни разсмиват. Забрави лошото, фокусирай се върху хубавото. Обичай хората, които

„Обичам те“ означава да те приемам такъв какъвто си и да не желая да те променям в някой друг. Означава да те обичам и да бъда до теб дори и в най-трудните моменти. Означава да те обичам дори, когато си

Започвам пътя на това търсене от мен… Как бих могла да бъда истински щастлива с някого, ако първо не съм разбрала какво ме прави щастлива? От какво имам нужда. Какво е важно за мен. С какво ще направя компромис и

  Първо си избираме един (понякога нищо неподозиращ) обект и започваме да го натоварваме с нашите очаквания да ни направи щастливи. Сякаш щастието ни зависи от другия, а не от нас самите. После се опитваме да вкараме този обект в