Щом важно решение трябва да взема,
каквото да правя, каквото да струвам,
заставам отново пред тази дилема:
умът наставлява, сърцето не чува;
кого да последвам, кого да послушам?
И точния избор как да направя?
Когато в гласа на ума си се вслушам,
размисля ли – прав е, си казвам накрая.
Последвам ли него – бунтувам сърцето.
То властва по свои, сърдечни закони
в света на човешките чувства, където
не дава на никого право на вето.
Как да реша кой е верният път!
На кръст ме разпъват сърцето, умът.
И най-често все така става, че ето –
изслушала трезво гласа на ума,
накрая аз следвам гласа на сърцето.
А някъде в мен, над бита, над нещата,
търпеливо ме вика – и чака да чуя –
гласът на душата.
Румяна Илиева
Гласът на Душата
