bench sea

Щом важно решение трябва да взема,

каквото да правя, каквото да струвам,

заставам отново пред тази дилема:

умът наставлява, сърцето не чува;

кого да последвам, кого да послушам?

И точния избор как да направя?

 

Когато в гласа на ума си се вслушам,

размисля ли – прав е, си казвам накрая.

Последвам ли него – бунтувам сърцето.

То властва по свои, сърдечни закони

в света на човешките чувства, където

не дава на никого право на вето.

Как да реша кой е верният път!

 

На кръст ме разпъват сърцето, умът.

И най-често все така става, че ето –

изслушала трезво гласа на ума,

накрая аз следвам гласа на сърцето.

А някъде в мен, над бита, над нещата,

търпеливо ме вика – и чака да чуя –

гласът на душата.

 

Румяна Илиева

Гласът на Душата