Повече от година се уча да танцувам аржентинско танго. И днес все още най-впечатляващото за мен в този танц е импровизацията и факта, че дамата никога не знае коя е следващата стъпка. Ако е наистина добра, тя се оставя да следва кавалера (лидера) и той я води през цялото време.
Ето точно тук беше и първият ми сблъсък с мен самата – да не зная каква е следващата стъпка? Да се оставя да ме води някой, когото не познавам? Да следвам някого просто ей така “за удоволствие”? Как (по дяволите) се прави това?
С време, желание и практика се постига всичко. Танго ме провокира и днес с безпощадното си умение да ме изправя пред най-актуалните ми лимити и всеки път ми дава възможност да ги осъзная, разгледам и да реша какво да правя с тях.
Днес започвам тази рубрика, за да споделя моите любими цитати на учителката ми по танго, с които тя – съзнателно или не – прави постоянни паралели с живота.
#1
„В танго всеки един от партньорите има много самостоятелна работа по себе си, за да може когато са в двойка синхрона да се получи.“
В танго това означава работа по собствената постура (стойка), походка, баланс, техника, водене, следване. Когато всеки един от партньорите е в собствения си център и умее да го запази, докато танцуват в близък хват – прегръдката на танго – движенията им се превръщат в синхрон без начало и край.
#2
„В танго не можеш да бъдеш на две места едновременно.“
В танго тежестта винаги е или само в левия, или само в десния крак. И когато съм там цялата ми енергия и концентрация на този момент са в него.