„Ето ме тук днес със завладяващото ме усещане, че не успявам да се справя. Тъжна съм, отчаяна, обезверена и изгубила смисъл. Колко дълго да остана в това? „Имаш пет минути да си тъжна“. Хубаво е, когато имам някой, който в такъв момент ме кара да погледна с други очи. Да се усмихна през сълзите.

Защото истината е, че желанието ми да правя това, което най-много обичам е по-силно от всичко. По-силно е от тъгата, от горчивия вкус на „провала“. Не, не съм се провалила. Току що научих няколко важни неща, които веднага ще използвам и ще опитам по друг начин. Зная, че зависи от мен и че ще намеря начин.

Само така – падайки и ставайки – мога да се развивам напред и да бъда щастлива, удовлетворена и да продължавам да правя това, което обичам най-много!“

Ивайла Христова