Нали сте чували този виц?:
Мъж върви по улицата късно през нощта и вижда, че някакъв човек търси нещо под уличната лампа.
– Простете, загубихте ли нещо?
– Да, портфейла си.
– А къде го изпуснахте?
– Ами там, в храстите.
– Защо тогава го търсите тук?
– Защото тук е по-светло.

Не правете така.

Бъдете сигурни, че търсите правилното нещо на правилното място.

Има хора, които знаят какво искат и знаят къде да го търсят. Съществуват и такива, които не знаят, може би защото просто не искат нищо конкретно. Има хора, които се задоволяват с това, което имат и се страхуват да търсят нещо друго. Има и други, които хем не знаят какво искат, хем се оплакват.
Ако обърнете внимание на хората около вас, може би ще забележите, че обикновено се различават три типа начин на реагиране в житейските ситуации:
Зрители: те съставляват най-голямата част от населението, техният поглед е постоянно обърнат към живота, който минава край тях, избягват да „излизат на арената” от страх, че ще бъдат избутани, победени, отхвърлени. Предпочитат да не се намесват в дискусии, в спорове, те се страхуват не само да загубят, а и да спечелят. Защото победата изисква отговорност и ангажимент, а те се страхуват да бъдат пример.
Губещи: също много голяма група от хора. Това са тези, които въпреки възможността, която имат – да реализират себе си като самостоятелни личности, предпочитат да имитират различни модели на поведение. Това им пречи да бъдат себе си. Различните модели действат по специфичен начин при различните индивидуалности.
Победители: тази малка част изглежда сякаш постига всичко в живота без никакви усилия. Това са хора, които се поставят в ситуации на предизвикателство, както в личния, така и в професионалния си живот. Определят целите си и ги осъществяват. Тези хора преодоляват страховете и предразсъдъците си.

И все пак понякога ни е лесно да търсим това, от което имаме нужда на места, които са ни по-лесни и познати. Хем знаем какво искаме, хем обаче нещо не ни се получават нещата.. Психолозите са големи досадници, когато започнат да задават конкретни въпроси за това какво точно искаме от живота и се оказва, че всъщност само си мислим, че имаме ясна идея за нашите желания! Един от често задаваните въпроси е:

Какво точно ще предприемеш, за да направиш така, че твоето желание да се превърне в конкретна и постижима цел?

Често пъти именно липсата на яснота и конкретност в определянето на нашите намерения ни пречи да ги превърнем в реалност. Следователно е добре да се запитаме какво точно е една цел? Да посвещавам повече време на семейството ми е цел или желание? Разграничаването между цел и желание е основата за положителното развитие, което ще последва. Целта е нещо измеримо и конкретно. Следователно да намирам повече време за семейството ми е желание. За да се превърне в цел трябва да конкретизирам – в събота ще прекарам два часа в парка с моето семейство.
И още нещо от мен, досадният психолог:
Защо твоето желание е важно за теб?
Какво ще ти донесе?
Какво си готов да направиш, за да го постигнеш? Колко далеч искаш да стигнеш?
Да, нарочно използвам думата „искаш”! Защото ако наистина искаш, това означава и че можеш. А щом можеш е само въпрос на време да го постигнеш!

Въпрос и на приоритет – аз лично вярвам, че когато човек желае нещо истински, той е способен света да преобърне, но да постигне желанието си. И не защото е магьосник и владее изкуството на тайни заклинания. Ще успее, защото неговото желание се е превърнало в най-важното нещо за него!

Автор: Ива Василева

За въпроси и коментари пишете на iva@intramentis.com