От няколко места приятели и познати ми казват „Вземи напиши нещо за това какво прави един семеен консултант, че хората се чудят!” Обикновено, когато отговоря на въпроса какво работя, чувам коментар

„Аха, значи ти си тази, която разделя (или събира) хората!”

Е, имам известни умения да влияя на хора и събития, но семейното консултиране не е пример за това. Нека уточня, че тук става въпрос за работа с партньорски и съпружески двойки, а не за работа с цялата семейна система, която може да включва деца, баби и дядовци и т.н.

И така, сега идва моментът да разкрия голямата тайна:

терапевтът нито „събира”, нито „разделя” партньорите!

Неговата задача на първо място е да им помогне да разберат и изразят много точно в какво се състои проблемът в двойката. Понякога разминаванията започват още от тук – всеки един от партньорите има своето виждане и преживяване за конфликтите, трудностите и недоразуменията между тях. За причините – също. А докато не определим точно „какво не е наред между нас”, няма как да започнем да работим за разрешаването.

Често пъти всеки един от партньорите има нужда да изясни за себе си какви са потребностите му и как те се свързват с отношенията в двойката. Една от ролите на терапевта е да помогне за това изясняване. Тогава партньорите заедно вземат приемливо и за двамата решение как нуждите на всеки от тях ще се впишат в общото им ежедневие. Това също се случва с помощта на терапевта.

Парадоксално е, но има двойки, които дори и след 20 години съвместен живот не са си казали най-простички неща. Живеейки дълго време с определен човек, има опасността да попаднем в клопката на „познаваме се достатъчно добре и даже си четем мислите”. Работя с двойки, които пред мен си казват един на друг неща, които чуват за първи път. И да, много  съм щастлива, когато видя реакцията им „Наистина ли? Е, защо не си ми го казвал/а преди?!”

Съвместната работа на двойката и специалиста се случва в една „защитена” среда от гледна точка на „правилата”, които се спазват. Професионализмът изисква задължително неутрално и безпристрастно отношение от страна на терапевта към двамата партньори. Това дава усещането за справедливост и равнопоставеност. Изключително важен елемент от работата е всеки да се чувства спокоен да изрази своето мнение и позиция и да знае, че ще бъде изслушан.

Колкото до темите, които най-често пъти са обект на обсъждане… те до голяма степен са свързани с т.нар. „скрито” и „явно” споразумение или как представите и вижданията на всеки един от партньорите по определени въпроси съвпадат или се разминават в отношенията им.

Често пъти обичам да казвам на моите клиенти, че аз съм като един преводач. Фактът, че са дошли при мен означава, че „не се разбират”, когато си говорят и имат нужда от някой, който да им помогне да заговорят на един и същи език. Освен това, когато емоционално сме твърде близо до нещата, които преживяваме, изгубваме спобността да виждаме ясните им очертания и пред нас става като в мъгла. Терапевтът е като едно огледало, поставено на подходящото разстояние, в което партньорите се оглеждат, разглеждат, осъзнават и решават кои очертания искат да променят. И това е една от първите им крачки в техния съвместен проект „Да направим най-доброто за връзката си”.

В края на специализацията ми по семейно консултиране и медиация избрах темата на дипломната ми работа да бъде „Предвестниците на раздялата или 10 „добри” причини да се разделиш”, с която се опитах да обобщя най-често срещаните фактори, които водят до раздяла в двойката. Може би е време да поработя по темата „Как да останем заедно (ако това е здравословно и за двамата)”.

Автор: Ива Василева

Можете да изпращате вашите коментари, въпроси и предложения за теми на iva@intramentis.com