Сърцето ми – врабче неприютено,

свободно скита и през тази зима,

но знам, че ще те срещна. Непременно!

 

За теб и сто морета ще премина,

в скалата ще дълбая златна жила,

за да стигна до сърцевината.

И чувствата, отново преоткрила,

с едно сърце ще бъда по-богата.

 

Елена Бурова