„Проблемът на очакването на утрешния ден е в това, че когато той накрая настъпи се казва “днес”.

Днес – това е вчерашното утре. Въпросът е как да използваме възможностите предоставящи ни този ден. Днес – това е утрето на вчерашния ден. Най-често ние си губим утрешния ден точно така, както сме загубили и днешния. Всичко, което сме могли да постигнем може да ни се изплъзва, независимо от нашите намерения дотогава, докато не открием, че вече е късно. Всеки от нас трябва често да си напомня, че часовникът тиктака. Това е същия часовник, който е започнал да тиктака от мига на нашето първо вдишване и който някой ден ще престане да тиктака. Времето е велик изравнител на цялото човечество. То отнася и най-хубавото и най-лошото независимо от всичко.

Времето ни дава възможност, но изисква чувство на неотложност.“

Джим Рон