Последните месеци са едни от най-наситените с преживявания и осъзнавания в моя живот. И да, поводът е толкова банален – влюбих се. Изведнъж се изправих лице в лице пред всичките ми представи, схеми, списъци, заричания. Този мъж се появи като едно огромно, кристално чисто огледало, в което аз и до днес виждам безкомпромисното му отражение на мен самата. Факт след факт. Реакция след реакция.
Първоначално се втрещих от това, което започнах да виждам. Толкова противоречия в поведението ми, имайки предвид категоричните ми позиции по екзистенциалните теми като любов и партньорски отношения. Изгубих себе си, отдавайки се на нереалистичните ми представи какво всъщност се „очаква“ да се случва в една връзка и какво „трябва“ да правя в името на тази връзка. Вместо просто да остана себе си. „Да остана себе си“ = да следвам собствената си същност без поведението ми да се превърне във функция на неговото поведение, на неговите настроения, на неговите филми.
И сега, когато дойде моментът на отделянето след първоначалното залепване един към друг и връщането ни по местата – всеки на своето си – започвам да виждам ясните очертания на отношенията ни. Откровени един с друг и всеки със себе си, няма преструвки, няма желание да си се харесаме на всяка цена, всеки е такъв какъвто е. Какво облекчение!!
Имаше един междинен момент, в който усещах тежестта и тъгата на разминаването между преживяването за нас двамата в моята глава и това, което се случваше в действителност. И тогава в мен възникна въпроса: аз какво правя тук? И понеже по характер съм шампион в това да излизам от опита и да си тръгвам в момента, в който нещо не съвпада с моите дългогодишно оформяни и подреждани схеми, първоначалната ми реакция беше да си събера багажа и да си тръгна от там. И точно тогава, защото съм умница („умница“ = да слушам вътрешния си глас и сигналите на тялото ми), се спрях и си зададох друг въпрос: а какво ще науча, ако си тръгна? Осъзнах, че най-накрая Животът ми предлага възможността да премина през един от най-ценните опити, от които винаги съм имала нужда и би било престъпление, ако му хлопна вратата пред носа, само защото не е във формата, в която съм си представяла и съм очаквала. Е, в момента съм убедена, че това е едно от най-мъдрите ми решения, които някога съм вземала за себе си. Най-лесното е да си тръгна и да си остана с обичайния ми начин на действие. Затова днес аз избирам с цялото си същество да остана в моя опит любов.
автор: Ива Василева