“В по-голямата част от моя живот се опитвах да се свия. Опитвах се да стана по-малък. По-тих. Да чувствам по-малко. Да давам по-малко мнения. Да имам по-малко нужди.  Защото не исках да бъда в тежест. Не исках да притискам или да отблъсквам хората. Исках хората да ме харесват. Исках да бъда ценен. Исках да ме искат. И така, в продължение на много години, аз жертвах себе си, за да правя другите щастливи. И през всички тези години страдах.

Сега съм изморен да страдам и да се свивам. Не искам да променям това, което съм, само за да се превърна в нечия друга идея за стойностно човешко същество. Аз съм ценен такъв какъвто съм. Не защото другите мислят това за мен, а защото аз съществувам и следователно имам значение.

Моите мисли имат значение.

Моите чувства имат значение.

Моят глас има значение.

И със или без нечие разрешение или одобрение, аз ще продължа да бъда себе си и да казвам моята истина! Дори и когато тя не е удобна. Дори и когато хората избират да ме напуснат.  Отказвам да се смалявам повече.

Избирам да си взема повече пространство. Избирам да почитам моите чувства. Избирам да си позволя да се срещна с това, от което имам истинска нужда. Аз избирам себе си.“

Daniel Кeopke