Имало едно време един воин, приеман за много силен противник и майстор в оръжията, с изключение на лъка. Уморен от воюването, той решил да се оттегли и да посвети дните си на изучаване на майсторството на стреляне с лък. Открил един манастир, където преподавали тази дисциплина и там прекарал щастливи години в изучаване. След като приключил периода на обучение, игуменът на манастира казал на воина: „Сине мой, научихме те на всичко, което знаехме за изкуството на стрелбата с лък. Време е да поемеш своя път.”  С натъжено сърце воинът напуснал манастира и за известно време скитал сам, докато стигнал до своето родно селце. С голямо учудване, влизайки в селото, забелязал една мишена върху  дърво, със стрела забита точно в центъра.. „Онзи, който е изстрелял стрелата точно в центъра, трябва да е много добър стрелец.” – казал си воинът. Няколко крачки по-нататък видял още една мишена и след това още една, и още една. В центъра на всяка от мишените имало по една забита стрела. Воинът решил, че трябва да разбере кой е този майстор на лъка, защото със сигурност ще има много да учи от него. Обърнал се към възрастните хора в селото и попитал: „Бихте ли ме срещнали със стрелеца? След един час ще го чакам край реката на края на селото.” И така след един час воинът се явил на срещата и зачакал. Никой не се появявал. Имало само едно момиченце, което си играело до реката и като видяло воина, се доближило до него. „Чакате ли някого, господине?” – попитало момиченцето. Воинът отвърнал: „Върви да си играеш, малката.” „Но на мен ми изглеждаше, че чакате някого, а пък ми казаха, че трябва да се срещна с някого край реката.” „Вярно е, чакам някого. Очаквам да се срещна с най-великия стрелец с лък в това село, онзи, който изстрелял всички стрели точно в центъра на мишените, които видях.” „Ами тогава това е една щастлива среща, защото аз съм човекът, който изстреля стрелите.” Воинът все по-мнителен казал: „Ако това, което ми казваш е вярно, разкажи ми точно как успя всеки път да уцелиш центъра на мишената?” „Много е лесно – отвърнало момиченцето – опъвам лъка си много добре, прицелвам се със стрелата, изстрелвам я и където и да попадне рисувам около нея една мишена.”

източник: lamentemeravigliosa

превод: Ива Василева