Такава тема за есе ни бяха дали в 11 клас и се очакваше в „зората на демокрацията“ да избираме мъдро между това да Имаш или да Бъдеш. След голямото ограничаване, мечтите ни тогава бяха свързани с мащабно имане на неща – вещи, модерни дрехи, първите технологични джаджи. И разбира се, за това трябваше бързо да се включим в бясното състезание на живота – да започнем да работим за чужди цели, да изкарваме парите на другите хора и със спечеленото да трупаме нови и нови притежания.

Като винтчета в някакъв лошо измислен, но безпогрешно работещ механизъм.

От позицията на живота 25-години по късно разбираме, че това състезание за натрупване на вещи е изяло жестоко много от времето ни. Същото това време, което бихме могли да прекараме с любимите ни хора, сред прекрасните ни планини и море, или просто като го посветим на себе си.

Чувалите с дрехи и обувки днес се даряват в специални контейнери, и докато мъкнем към тях десетките ризи и рокли, закупени с изкараните със здравия ни труд пари, се питаме в какво безумие сме участвали. И идва въпросът – за какво беше това? Кредитите за по-нова кола, за втора кола, за по-хубав апартамент, за по-престижен квартал, за по-луксозен all inclusive…

Сещаме се да спрем да живеем живота на другите хора и искаме да започнем промяна. Искаме да я започнем от нас, да я предадем на децата и внуците си, с идеята за по-малко загубени години в безсмисленото коварно „състезание“ за имането на неща.

Започваме да мислим за планетата, на която ни е подарен живот и за начина, по която се грижим или сме забравили за нея.

Преоткриваме своите силни страни и събуждаме ума си за неизбежна трансформация.

Намаляваме темпото в състезанието, за да ни останат сили да се съхраним и за да можем да предаваме нашата енергия на важните ни хора.

Намираме нова цел и й вдъхваме вярата, че ние трябва да Бъдем.

автор: Ивайла Христова

Разберете повече за системата SUPER JUMP

SUPER JUMP: СВОБОДАТА НА ИЗБОРА