среща по ръба

Река Велека се влива в Черно море. Точно на това място реката и морето се срещат в една прегръдка и се сливат в един безкраен, ежеминутен обмен. Това ме кара да мисля как се свързвам с другите. За партньорството. За личните ми граници. За това как реката, носейки се километри наред към своето устие със своята история и живот, в един момент се влива в морето, което е там и сякаш очаква това. То приема реката с това, което носи и се свързва с нея точно на това място, където хем има и река и море, хем не може да се разбере кое какво е. Само там, на това място те са едно. По ръба на свързването.

Ива Василева

Среща по ръба