„Моята свобода свършва там, където започва свободата на другия.“

Започвам с думите на преподавателя ми по време на обучението за European Privacy Expert. Иска ми се да споделя повече от преживяното и наученото, защото все по-малко харесвам начина, по-който се злоупотребява с Регламента за защита на лични данни. На физически лица. На някой като мен, като теб и като всеки един от нас – клиенти на различни компании в реално или виртуално измерение.

За да получа услуга, от която имам нужда, аз трябва да предоставя личните си данни. И искам да съм сигурна и спокойна, че компанията, на която ги предоставям ще се отнесе с необходимото уважение към тях, ще бъде отговорна и няма да прави с тях каквото си иска и от каквото може да спечели.

Затова този Регламент е създаден в защита на хората, с чиито данни ежедневно се оперира. Създаден е, за да подскаже на бизнес света, че да държи в ръцете си този ключ е сериозна отговорност и трябва на първо място да я осъзнава и след това да предприеме всички необходими мерки, за да държи тази информация неприкосновена.

Може би защото преди изобщо да ме залее истерията с „джидипиара“, се запознах с хора, които пряко са участвали в създаването на идеята на този Регламент, затова се запалих и аз заради чисто човешкия аспект, който е заложен в основата му.

Сега – занимавайки се на практика – срещам два вида компании и съответно два вида управленски решения:

  1. В интерес на Компанията
  2. В интерес на хората, клиенти на тази Компания

За щастие колегите от екипа, с който работя вярват като мен преди всичко в хората, затова подходът ни в работата променя нагласите на компаниите от първи тип.

Ива Василева

Data Protection Auditor

ISDP©10003

 

„Оф, пак ли тоя gdpr!“