Всеки ден ние правим избори:

в колко часа да станем, какво да закусваме, какво да облечем, по кой път да минем, кое радио да слушаме, на кого да се обадим, с кого да се видим, кого да поздравим, кого да допуснем по-близо до себе си, на кого да дадем възможност, на чия провокация да се поддадем, как да прекараме неделята си или с какво да се занимаваме в живота си… Някои от тези избори изглеждат банални и сякаш ги правим несъзнателно или по навик. За други се борим и ги защитаваме с всички сили, защото те са най-важното за нас в момента. А понякога се оставяме да мислим, че те не зависят от нас – „Ами какво да направя? Просто съм си такава!”

Ето това също е избор – да сме си такива каквито сме или да бъдем нещо, което наистина искаме да бъдем, осъзнавайки го.

Да решаваме как, кога, къде, с кого или колко е също въпрос на избор. Тогава нашите действия и поведение ще бъдат резултат на нашите съзнателни решения. Често пъти казвам, че има два типа хора – едните наблюдават как нещата около тях се случват, а другите – правят нещата да се случат. Вие от кой тип сте? И има ли някой, който иска животът му да бъде резултат на нечии други избори и решения? Познавам хора (най-вече сред клиентите ми), които в средата на живота си спират на едно място и не знаят как да продължат напред, защото няма кой да реши вместо тях накъде да тръгнат. Защото винаги преди това е имало някой (майка, баща, партньор или някое друго значимо присъствие), който е задавал посоката на живота им. Но това  е крайно противоестествено и нездравословно –

невъзможно е да живеем живота на някой друг

Рано или късно цялото ни същество започва да се бунтува срещу това насилие. Понякога съпротивата е толкова яростна и неочаквана, че в очите на околните този човек изглежда като обезумял. „Изведнъж полудя! Започна да прави каквото си иска, без да се съобразява с никого! Направо не мога да го позная!” Може би и самият човек не може да се познае, но вътрешните му инстинкти му подсказват, че е време да започне да живее СВОЯ живот. Такъв, какъвто ТОЙ го иска. В началото може би се чувства като изгубен и не знае накъде да тръгне или какво точно иска в момента, от какво има нужда. Но самият факт, че е спрял за момент и е сложил прът в колелото на сбъркания механизъм, е вече НЕГОВИЯТ  изобр.

Животът, в неговите безброй форми, ежедневно ни предлага възможности

– срещи с познати или непознати хора, различни предвидени или непредвидени ситуации, „случайни” или „неслучайни” знаци… Единствено от нас зависи какво ще направим и как ще използваме тези възможности. Ние  избираме. Дори това, че пропускаме възможностите, е наш избор и не можем да обвиняваме никого за случващото се. Дали защото ни е страх да направим първата крачка, или обратното – имаме цялата смелост на света, но просто не знаем как да започнем – това са само различни причини, които стоят зад нашия избор. И отново ние сме тези, които решаваме как да се справим с тази ситуация. И тогава хората казват за нас: „Поздравления! Успешен избор!” или пък изглеждаме като неудачници, които постоянно правят грешните избори… И в двата случая никога не знаем до какво със сигурност ще доведе този избор (все пак сме хора и има неща, които не зависят от нас). Но ако не вземем решение, никога няма да разберем и ще останем на едно място. Въпросът е поне да опитаме! Аз лично не вярвам в думи като „никога“ или „завинаги“. Вярвам в днес, тук и сега, в желанието ми да избера най-доброто за себе си в този момент. Защото както е казала писателката Ани Дилард –

„Начинът, по който прекарваме дните си е начинът, по който прекарваме живота си.”

Автор: Ива Василева

За въпроси и коментари пишете на iva@intramentis.com

Аз избирам най-доброто за себе си